„ПРОЖИВАЮ В ЕВРОПЕ...”
Борис Зиновьевич Сиротин (р. 1934 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ПРЕБИВАВАМ В ЕВРОПА
Пребивавам в Европа, обаче
не забравям за знака казачи,
в азиатските степи роден,
като репей забил се за мен.
Зов от този космически пролив,
песен в тъжните шири отпред...
Руска воля надвива неволя,
хлябът степен – по-сладък от мед.
Нийде никога няма да ида,
Бог е тъй милостив! Аз не знам
как французин и немец ще видят
мойто странно пристигане там?
Полудив край в следите ми цвили,
на ревера ми тъмен качен,
този репей е бял карамфил и
мятат огън бодлите към мен.
Преживяваме тук всекидневно
под завета на бащин чертог,
под стрелите на Божия гневност
и под тежката ласка на Бог.
Ударения
ПРЕБИВАВАМ В ЕВРОПА
Пребива́вам в Евро́па, оба́че
не забра́вям за зна́ка каза́чи,
в азиа́тските сте́пи роде́н,
като ре́пей заби́л се за ме́н.
Зо́в от то́зи косми́чески про́лив,
пе́сен в тъ́жните ши́ри отпре́д...
Ру́ска во́ля надви́ва нево́ля,
хля́бът сте́пен – по-сла́дък от ме́д.
Ни́йде ни́кога ня́ма да и́да,
Бо́г е тъ́й милости́в! Аз не зна́м
ка́к францу́зин и не́мец ште ви́дят
мо́йто стра́нно присти́гане та́м?
Полуди́в край в следи́те ми цви́ли,
на реве́ра ми тъ́мен каче́н,
то́зи ре́пей е бя́л карамфи́л и
мя́тат о́гън бодли́те към ме́н.
Преживя́ваме ту́к всекидне́вно
под заве́та на ба́штин черто́г,
под стрели́те на Бо́жия гне́вност
и под те́жката ла́ска на Бо́г.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Борис Сиротин
ПРОЖИВАЮ В ЕВРОПЕ...
Проживаю в Европе, однако
Не хочу избавляться от знака
Азиатских колючих степей –
Прицепился ко мне, как репей.
Зов космических этих раздолий,
Песнь трагических этих пространств...
Воля русская пуще неволи,
Хлеб степной слаще вычурных яств.
Никогда никуда не уеду,
Бог не выдаст – свинья и не съест,
Да и нужен ли немцу-соседу
Иль французу мой странный приезд?
Ведь за мной дышит край полудикий,
И на лацкане темном моем
Тот репей вместо белой гвоздики
Полыхает колючим огнем.
Здесь, под кроною Отчего Древа,
Проживем – ничего, ничего! –
И под стрелами Божьего гнева,
И под тяжестью ласки Его.
---------------
Руският поет, писател и преводач Борис Сиротин (Борис Зиновьевич Сиротин) е роден на 5 февруари 1934 г. в с. Новочеркаск, Оренбургска област. Завършва Селскостопанския институт в гр. Саранск. Първите му поетични публикации са във в. „Молодой ленинец” през 1955 г. Публикува стихове и повести в издания като „Наш современник”, „Москва”, „Юность”, „Новый мир”, „Антология русского лиризма”, „Благовест”, „Октябрь”, „Странник” и др. Автор е на над 20 книги с преводна поезия от езиците на народите на СССР и на над 30 стихосбирки, сред които „Сколько света в мире!” (1961 г.), „Подарок” (1961 г.), „Снежный эскадрон” (1963 г.), „Добрая зима” (1965 г.), „Дыхание” (1965 г.), „Составленье мира” (1968 г.), „Огонь и хлеб” (1969 г.), „Разговор с великой равниной” (1972 г.), „Среди людей” (1974 г.), „Главный праздник” (1976 г.), „Большие дни” (1978 г.), „Зимняя повесть” (1980 г.), „Ночные кони” (1980 г.), „Русские зимы” (1982 г.), „Вечерний поклон” (1982 г.), „Люблю невзначай и навек” (1984 г.), „Каменная чаша” (1986 г.), „Родное имя” (1987 г.), „Живи, человек” (1987 г.), „Простерлось поле Куликово” (1989 г.), „Происшествие в новом городе” (1989 г.), „Голос далекий” (1992 г.), „Сегодня и вчера” (1993 г.), „Я о любви единственной своей” (1998 г.), „Пробуждение в январе” (2000 г.), на автобиографични повести като „Страдания молодого и ветреного” (2000 г.) и др. Член е на Съюза на писателите на Русия. Носител е на много литературни награди. Живее в гр. Самара.